Чух днес политологът Даниел Смилов да казва, че макар и да не харесва Борисов, все пак той бил прав!
За първи път ли Смилов си позволява да каже, че Борисов е прав за нещо, та бърза да се застрахова с това уточнение? 
Дали и преди е имало случаи Борисов да е бил прав, но Смилов да не го е признавал, защото "не го харесва"? 
За личното си харесване и нехаресване ли трябва да говорят политолозите, или за политика?
Когато някой не може да се освободи от личните си пристрастия, докато си упражнява професията, не трябва ли да си хвърли дипломата и да върви да мете улиците?
Щото - какво ще стане, ако лекарите започнат да лекуват по симпатия и антипатия, м?

И на кого съобщи Смилов от телевизионния екран, че не харесва Борисов?
На самия него ли? Гаф, голям гаф направи, Смилов! 
Да чакаме ли сега журналистите да хукнат да питат Борисов дали и той не харесва Смилов? Ама искрено и лично? Щото, ако пък се окаже, че Борисов го харесва, сещате ли се какво ще настане? :)

Но според мен това беше задължително оправдание пред някаква банда, която е забранила на политолозите да оценяват обективно политическите действия на Борисов. Коя друга може да бъде, освен бандата на така наречения ни “интелектуален елит”, която се познава по това, че не познава вкуса на филия с мас? 
Браво бе, момче! Почти смел си! 
Сега ще чакаме да видим дали професионалната гилдия на “политолозите” ще го заклейми и отлюспи, защото най-после изрече професионалното си мнение. Така и шайката на социолозите постъпи с Мира Радева миналата година - когато обяви, че резултатите от изследванията й са в полза на Борисов.

Ако това е младият ни, начетен и добре образован “на запад” интелектуален елит, най-добре да ходи на бабината си трънкина. 
И тъй като времената са мнооого модерни, пък и нали сме били вече в 21 век - може и на дедовия...

:) :) :)