или как Бойко Борисов се оказа пробен камък за интелигентността на нашата интелигенция...

Из интервю на Бойко Борисов, дадено на 20 ноември 2009 г.:

“Нямам претенциите да съм идеален и да съм най-умен. Но това, което правя, е по-добро от това, което правеха останалите досега. От министрите повечето са по-умни от мен. По-образовани са, езиково подготвени. И затова съм спокоен! Защото след няколко години ще има на кого да се остави и партията, и държавата. Aз поемам ударите, а те са умните хора, които генерират идеи.”

Вчера срещнах стар приятел. Не се бяхме виждали поне десетина години и седнахме да си побъбрим. Туй-онуй, жената, децата, и естествено опряхме накрая до политиката. Изведнъж той придоби малко предизвикателен вид и изтърси – аз съм Бойковист, да знаеш! И като потекоха едни обяснения и доказателства за оправдание, не мога да го спра. Започнах да се усмихвам, той се пали още повече, та едва успях да вметна, че и аз съм Бойковист и няма нужда да ми се оправдава. Сега вече се разсмяхме и двамата. 
И се замислих защо се докарахме дотам.

Не мога да не се учудвам колко голяма част от така наречената ни интелигенция не може да направи разлика между опаковката и съдържанието на един политически продукт. 
В колкото и луксозна опаковка да е поставен един продукт, важно е съдържанието, а опаковката винаги е за хвърляне.
Много метафори и литературни похвати се използват в политическото говорене, което е най-широкото поле за изява на нашата интелигенция. Но когато става дума за Бойко Борисов, всички са обидни.
Отначало го отричаха изцяло, само защото начинът му на говорене и поведение не отговаряше на представите им за класическия политик, издокаран в костюм и вратовръзка и говорещ плавно, мазно и приспивателно. 
Черното облекло от периода му на главен секретар на МВР направо като че ли им изпи акъла. Бързо забравиха, че той спря организираната престъпност. Туриха му етикети “милюцьонер” и “мачо” и го презряха – особено онези, които все още не могат да се отърват от омразата си към “народната милиция” от комунистическо време. Оставиха се тази омраза да се превърне в непреодолим предразсъдък, който сега им пречи да оценяват обективно свършеното от правителството му. Но позволено ли е на интелектуалеца да бъде толкова повърхностен?

Бойко Борисов се оказа пробен камък за интелигентността на нашата интелигенция и сериозно предизвикателство към способността й да отсява главното от второстепенното! 
Каква интелигенция си, щом не можеш да съобразиш, че няма как да обвиняваш в русофилство човека, който развали Големия шлем на русофила Първанов!
Няма как да го обявяваш за мутра, след като има награди и признание от Европол и Интерпол за успехи в борбата с престъпността!
Няма как да бъде обявено управлението му за неуспешно или не дясно, щом ЕНП и ЕС показаха недвусмислено, че му вярват и го приемат за достоен и лоялен член!
Като разбраха, че няма да могат да го свалят от политическата сцена или да унищожат партия ГЕРБ, масово започна да се говори за разни харизми, интуиции, политически таланти или нюх...
Изглежда, че за някои наши интелектуалци и политически коментатори “явлението” Бойко Борисов се оказа необятното, което те не могат да обхванат (по Кузма Прутков).

А според мен Борисов всъщност си е един ценен нашенски продукт, но опакован в амбалажна хартия – да употребим тази метафора за държанието и говоренето му на човек от простолюдието.

Той е най-обикновен здравомислещ, добронамерен, честен и смел българин-патриот. Здрава българска порода, която комунистите не понасяха и се опитаха да унищожат от корен. 
Десетилетия наред те лишаваха българския мъж от достойнство. Лишиха го от личната му отговорност за живота на семейството му и го превърнаха или в гнусен подмазвач, или в хленчещ жалък човечец, който им се моли да му дадат това или онова, защото имал нужда.
Те разполагаха по конституция със съдбата на всеки от нас. 
Те назначаваха на работа, те оценяваха професионалните ни качества и ни издигаха в служебната йерархия, те бяха член първи дори в личния живот на всеки от нас дотам, че се намесваха дори в изневерите и разводите ни. 
Така създадоха няколко поколения не мъже, а послушковци, които нито смееха да проявят характер, нито да защитават вярата и честта си, а най-голямата им смелост беше да разкажат някъде виц срещу БКП, след което седмици наред се оглеждаха дали ДС не ги следи. 
Такива бяха хората, които трябваше да градят демокрацията у нас, затова и така нареченият “преход” се проточи толкова дълго и толкова дълго игрите на задкулисието успяваха.

А появата на Бойко Борисов на обществената сцена подейства като студен душ на кукловодите. 
Мислеха, че са изтребили тази порода, а тя не само се появи в общественото пространство, но и все повече набира сила. 
С какво Борисов ми прави впечатление най-много?
Този човек много отдавна е прозрял – може би с някаква народна, общочовешка мъдрост, че каквото и да говорим, каквито и битки да водим помежду си, не трябва да забравяме, че ни е съдено да живеем заедно. 
Никога не търси конфронтация, а напротив – търси съгласие.
Защо никой от тях не обръща внимание на личния пример, който дава? 
Кой чу думите на Борисов (цитирам по памет): “искам да въведа нов тон в политическото говорене”? Той самият го прави!
Казал ли е досега една обидна дума по адрес на политическите си противници, да не говорим за наужким съмишлениците, които го заливат с помия от сутрин до вечер? Най-силната дума по адрес на БСП и Станишев, която е използвал, е “лъжци” - и тя няма нужда от доказване, толкова много са примерите за техните лъжи.

Някакви се пенявеха, че го било страх да обяви Путин за заплаха? Кой български политик ще има смелостта да каже, че ще иде с подписания от Стойнев договор при Путин, за да си поговорят? При тази слаба позиция, от която трябва да говори? Няма ли най-вероятният отговор на Путин да бъде: Какво ме интересува, да не сте подписвали?
Бойко ще го направи заради нас, бъдете сигурни - не го е страх, въпреки голямата вероятност да бъде унизен.

Външният му вид излъчва сила и увереност, но го виждаме и смирен, и кротък, и готов да признае грешки. А това никак не се вписва в шаблоните им...
Струва ми се и че част от “необяснимата” харизма на Борисов е всъщност нещо много обикновено и се нарича човечност. А защо забравихме, че тя съществува, е друг въпрос.

В крайна сметка “простото момче” от Банкя има най-цивилизованото и патриотично поведение в политическия ни живот. 
Държанието му е съвсем естествено, защото няма скрити намерения и няма нужда да се преструва. Затова мисля, че нито е единствен, нито е специален, като него сме много. 
А на онези, които мечтаят него и партията му да ги няма, ще кажа:

Не се надявайте, много Бойко Борисовци сме!