Постинг
21.08.2014 21:40 -
БОЙКО БОРИСОВ И ТАТО
Зная, че тази тема е много взривоопасна. Все някой ще се ядоса и ще изригне с обиди към мен. Но въпреки това ще споделя своите виждания по нея. Най-малкото – чувствам задължение към своите приятели интелектуалци и бивши съмишленици, които с възмущение ми отказаха дори да ме изслушат. Дано намерят търпение поне да ме прочетат.
Пиша за реалностите от живота, които техните “високи” теории не могат да отразят, нито да съобразят. Но и не могат да отменят. И докато те пренебрегват или отричат реалността, заровени в умните си книги, трудно ще намерим общ език, а това е лошо.
Като едно от доказателствата, че Борисов бил комунист и живковист, из Интернет се разпространява един клип, в който Бойко в качеството си на охрана настанява Тодор Живков в автомобил и го подкарва сам. Че фирмата му го е охранявала той не отрича – какво смятат, че показват с този клип противниците му?
Напънах се да забравя, че това са Бойко и Тато, и няколко пъти го изгледах с непредубедено око. И... не видях нищо друго, освен грижовното и направо покровителствено отношение на млад мъж към един безпомощен и видимо напълно склерозирал старец. Всъщност на клипа се вижда как един бизнесмен си гледа работата, за която му плащат. Какво смущаващо има?
Когато лекарят лекува, не трябва да се интересува добър или лош е човекът, когото лекува, нито каква е партийната му принадлежност.
Нито адвокатът се ръководи от това дали клиентът му е престъпник или не, когато поема защитата му.
А кой нормален човек би изпитвал към старческата немощ друго, освен съжаление - какъвто и зъл диктатор да е бил някога старецът? Та този човек има вид не само да не знае къде е, но и да не помни кой е!
Охранителната фирма на Борисов е била известна като най-добрата. Ще се учуди ли някой, че внучко-дъщерята на Живков е осигурила за дядо си най-доброто, което имаме на пазара?
А Борисов и служителите му очевидно са се е справили блестящо.
И нали не си мислите, че са го пазили от нас???
От неговите, от неговите си разбойници са го пазили! От специалистите да раздават “правосъдие” без съд и присъда – както “осъдиха” станалия им вече неудобен Андрей Луканов!
Ние бяхме и сме мирни граждани. Мразехме, но не посягахме към оръжие – най-малкото, защото го нямахме. Оръжието и ненавистта си бяха у тях по онова време. Помните ли изкривените от злоба лица по митингите им и виковете “С кръв сме взели тази власт, с кръв ще я дадем!” Лицата на старите убийци!
Със сигурност и от пострадалите от режима е имало заплахи за живота на Живков, но той беше предаден подло от най-близките си съратници и съмишленици. Помните ли глупаво увисналото му чене, когато разбра, че наистина го свалят? Най-големите опасности са идвали от страна на онези, които доста добре употребяваха “първия държавен и партиен ръководител”. И Живков им стана много неудобен свидетел!
Гнусните подмазвачи и гъзолизачи, драпали навремето със зъби и нокти да се доберат по-близичко до него за някоя благинка, никак нямаше да се зарадват, ако, не дай Боже, Живков си отвори устата и ни разкаже някои неща... Като например какво са искали, какво им е давал и какво са си вземали сами!
Не мислете, че искам да оправдая Живков.
Но същите тези негови верни съратници станаха за една нощ големи демократи и ни спретнаха прехода към пазарна икономика, в който Живков не участва. Него го тикнаха зад решетките, за да ни изпързалят, че единствено той е виновен за катастрофата на държавата и че щяло да има възмездие. И това при положение, че личната отговорност пред закона тогава важеше само за нас, а те отговаряха само пред Партията.
Спомнете си само колко усърдни бяха “верните синове” в прокарването на “партийната линия” из страната. Знаем как едно бай Тошово кихване предизвикваше магарешка кашлица у провинциалните окръжни партийни секретари, та хората из страната бяха пропищели от тях много повече, отколкото столичани от самия Живков и от ЦК. Онзи нецензурен виц за пръдването в Москва и насирането в София си беше жестока реалност не само в отношенията ни със СССР, но и в нашите мащаби.
Сигурно никога няма да научим с какво са “хранили” бай Тошо зад решетките, но доколкото видяхме, оттам той излезе полувменяем. Казват, че бил разказвал някакви неща на Бойко – ако е имал моменти на просветление. Няма да ги научим, защото Бойко знае много добре да си държи езика зад зъбите – и защото все още не е безопасно да се говори.
Друго, което се напомня често, е фактът, че Бойко е присъствал при откриването на семейния паметник на Тодор Живков в Правец. Някои питат ехидно – е нали уж бил антикомунист, м?
Борисов наистина приема поканата и присъства на това семейно събитие. Току-що е бил назначен за главен секретар на МВР. Но само фанатици могат да придадат единствено политически смисъл на присъствието му.
Всеки, който поне малко се е замислял върху особеностите на професията охранител, трябва да е наясно, че той става почти член на семейството. През всичкото време трябва да знае за всеки кога, с кого и къде отива и за колко време... не ти трябва досадно грижовна майчица, а той трябва да бъде и бащата-пазител.
За скептиците ще дам едно доказателство за близостта, която неизбежно се създава между охранителите и охраняваните от тях семейства. Знаем колко често по света се вихрят скандали заради разкрити интимни връзки между охранители и съпруги или дъщери в известни фамилии. Когато доверието е основата на едни отношения, те лесно се превръщат в нещо повече от замисленото. Най-малкото - в приятелски, въпреки разликата в социалните статуси. (Дано не си помисли някой, че намеквам за интимни връзки на ББ с някой от фамилията.)
Така че - да не откликне на поканата в този момент съвсем спокойно би могло да се изтълкува като неетичност или надменност, като “изплете си платното и ритна кросното”. А Бойко не обича да бъде неетичен. Още повече, че присъствието там на главния секретар на МВР би респектирало всеки, на когото би хрумнало да извърши нещо.
Едно от най-ярките отличия на Борисов от комунистите е, че за разлика от тях, той отрича политиката у нас като борба на живот и смърт и се опитва да въведе цивилизовани отношения в нея. Но никой не иска да му обърне внимание, защото в това няма скандал. Дори наскоро в едно интервю го каза в прав текст – искам да въведа нов тон в политиката. Преди говореше за феърплей, но думите му пак бяха напълно подминавани от медиите.
Въпреки обидите и гнусните капани, които му е залагал кой ли не, Бойко никога не реагира първосигнално и не отговаря със същото. Замижава, събира сили и настоява да се поддържат нормални човешки отношения.
Някога имаше лаф: Дружбата си е дружба, службата – служба! Той дава личен пример как личните отношения не бива да влияят на служебните задължения - като започнем от играта му на карти с Валентин Златев, когото обаче накара да се върже с НАП, кучето, което подари на Путин, но го убеди да свали цената на газа, поздравите към Станишев за раждането на сина му – въпреки многото му долнопробни лъжи, пиенето на кафе с Местан – но на следващия ден решиха справедливо проблем в парламента, съболезнованията към него за смъртта на майка му, и не на последно място - умерените му думи към реформаторите, които го предизвикват, откакто съществуват.
Сякаш от всичките ни политици само този човек е наясно, че колкото и да сме различни, няма къде да ходим, налага се да живеем заедно. А за да имаме спокоен и мирен живот, не трябва да бъдем слепи за доброто у другите и да го подминаваме или отричаме, нито да се замеряме с грозни думи.
Когато призна построеното по времето на Живков, много едноклетъчни политици го обвиниха в живковизъм. Съвсем прав беше, как могат да се сравняват 30-те години на БКП с 3-те години на ГЕРБ?
Когато каза, че Доган се оказа най-добрият политик в България, се шашнаха, но за всеки случай, колкото и да е нелогично, го обвиниха и в доганизъм.
А той просто винаги признава добрите качества на хората, дори и да са му политически противници.
Те обаче не признават нито едно от неговите - явно ги е страх да не ги обвинят в бойковизъм.
Нас обаче не ни е страх.
Нека ни обвиняват, ако продължават да карат така, това комай ще е единственият път, когато ще са познали. :)
Пиша за реалностите от живота, които техните “високи” теории не могат да отразят, нито да съобразят. Но и не могат да отменят. И докато те пренебрегват или отричат реалността, заровени в умните си книги, трудно ще намерим общ език, а това е лошо.
Като едно от доказателствата, че Борисов бил комунист и живковист, из Интернет се разпространява един клип, в който Бойко в качеството си на охрана настанява Тодор Живков в автомобил и го подкарва сам. Че фирмата му го е охранявала той не отрича – какво смятат, че показват с този клип противниците му?
Напънах се да забравя, че това са Бойко и Тато, и няколко пъти го изгледах с непредубедено око. И... не видях нищо друго, освен грижовното и направо покровителствено отношение на млад мъж към един безпомощен и видимо напълно склерозирал старец. Всъщност на клипа се вижда как един бизнесмен си гледа работата, за която му плащат. Какво смущаващо има?
Когато лекарят лекува, не трябва да се интересува добър или лош е човекът, когото лекува, нито каква е партийната му принадлежност.
Нито адвокатът се ръководи от това дали клиентът му е престъпник или не, когато поема защитата му.
А кой нормален човек би изпитвал към старческата немощ друго, освен съжаление - какъвто и зъл диктатор да е бил някога старецът? Та този човек има вид не само да не знае къде е, но и да не помни кой е!
Охранителната фирма на Борисов е била известна като най-добрата. Ще се учуди ли някой, че внучко-дъщерята на Живков е осигурила за дядо си най-доброто, което имаме на пазара?
А Борисов и служителите му очевидно са се е справили блестящо.
И нали не си мислите, че са го пазили от нас???
От неговите, от неговите си разбойници са го пазили! От специалистите да раздават “правосъдие” без съд и присъда – както “осъдиха” станалия им вече неудобен Андрей Луканов!
Ние бяхме и сме мирни граждани. Мразехме, но не посягахме към оръжие – най-малкото, защото го нямахме. Оръжието и ненавистта си бяха у тях по онова време. Помните ли изкривените от злоба лица по митингите им и виковете “С кръв сме взели тази власт, с кръв ще я дадем!” Лицата на старите убийци!
Със сигурност и от пострадалите от режима е имало заплахи за живота на Живков, но той беше предаден подло от най-близките си съратници и съмишленици. Помните ли глупаво увисналото му чене, когато разбра, че наистина го свалят? Най-големите опасности са идвали от страна на онези, които доста добре употребяваха “първия държавен и партиен ръководител”. И Живков им стана много неудобен свидетел!
Гнусните подмазвачи и гъзолизачи, драпали навремето със зъби и нокти да се доберат по-близичко до него за някоя благинка, никак нямаше да се зарадват, ако, не дай Боже, Живков си отвори устата и ни разкаже някои неща... Като например какво са искали, какво им е давал и какво са си вземали сами!
Не мислете, че искам да оправдая Живков.
Но същите тези негови верни съратници станаха за една нощ големи демократи и ни спретнаха прехода към пазарна икономика, в който Живков не участва. Него го тикнаха зад решетките, за да ни изпързалят, че единствено той е виновен за катастрофата на държавата и че щяло да има възмездие. И това при положение, че личната отговорност пред закона тогава важеше само за нас, а те отговаряха само пред Партията.
Спомнете си само колко усърдни бяха “верните синове” в прокарването на “партийната линия” из страната. Знаем как едно бай Тошово кихване предизвикваше магарешка кашлица у провинциалните окръжни партийни секретари, та хората из страната бяха пропищели от тях много повече, отколкото столичани от самия Живков и от ЦК. Онзи нецензурен виц за пръдването в Москва и насирането в София си беше жестока реалност не само в отношенията ни със СССР, но и в нашите мащаби.
Сигурно никога няма да научим с какво са “хранили” бай Тошо зад решетките, но доколкото видяхме, оттам той излезе полувменяем. Казват, че бил разказвал някакви неща на Бойко – ако е имал моменти на просветление. Няма да ги научим, защото Бойко знае много добре да си държи езика зад зъбите – и защото все още не е безопасно да се говори.
Друго, което се напомня често, е фактът, че Бойко е присъствал при откриването на семейния паметник на Тодор Живков в Правец. Някои питат ехидно – е нали уж бил антикомунист, м?
Борисов наистина приема поканата и присъства на това семейно събитие. Току-що е бил назначен за главен секретар на МВР. Но само фанатици могат да придадат единствено политически смисъл на присъствието му.
Всеки, който поне малко се е замислял върху особеностите на професията охранител, трябва да е наясно, че той става почти член на семейството. През всичкото време трябва да знае за всеки кога, с кого и къде отива и за колко време... не ти трябва досадно грижовна майчица, а той трябва да бъде и бащата-пазител.
За скептиците ще дам едно доказателство за близостта, която неизбежно се създава между охранителите и охраняваните от тях семейства. Знаем колко често по света се вихрят скандали заради разкрити интимни връзки между охранители и съпруги или дъщери в известни фамилии. Когато доверието е основата на едни отношения, те лесно се превръщат в нещо повече от замисленото. Най-малкото - в приятелски, въпреки разликата в социалните статуси. (Дано не си помисли някой, че намеквам за интимни връзки на ББ с някой от фамилията.)
Така че - да не откликне на поканата в този момент съвсем спокойно би могло да се изтълкува като неетичност или надменност, като “изплете си платното и ритна кросното”. А Бойко не обича да бъде неетичен. Още повече, че присъствието там на главния секретар на МВР би респектирало всеки, на когото би хрумнало да извърши нещо.
Едно от най-ярките отличия на Борисов от комунистите е, че за разлика от тях, той отрича политиката у нас като борба на живот и смърт и се опитва да въведе цивилизовани отношения в нея. Но никой не иска да му обърне внимание, защото в това няма скандал. Дори наскоро в едно интервю го каза в прав текст – искам да въведа нов тон в политиката. Преди говореше за феърплей, но думите му пак бяха напълно подминавани от медиите.
Въпреки обидите и гнусните капани, които му е залагал кой ли не, Бойко никога не реагира първосигнално и не отговаря със същото. Замижава, събира сили и настоява да се поддържат нормални човешки отношения.
Някога имаше лаф: Дружбата си е дружба, службата – служба! Той дава личен пример как личните отношения не бива да влияят на служебните задължения - като започнем от играта му на карти с Валентин Златев, когото обаче накара да се върже с НАП, кучето, което подари на Путин, но го убеди да свали цената на газа, поздравите към Станишев за раждането на сина му – въпреки многото му долнопробни лъжи, пиенето на кафе с Местан – но на следващия ден решиха справедливо проблем в парламента, съболезнованията към него за смъртта на майка му, и не на последно място - умерените му думи към реформаторите, които го предизвикват, откакто съществуват.
Сякаш от всичките ни политици само този човек е наясно, че колкото и да сме различни, няма къде да ходим, налага се да живеем заедно. А за да имаме спокоен и мирен живот, не трябва да бъдем слепи за доброто у другите и да го подминаваме или отричаме, нито да се замеряме с грозни думи.
Когато призна построеното по времето на Живков, много едноклетъчни политици го обвиниха в живковизъм. Съвсем прав беше, как могат да се сравняват 30-те години на БКП с 3-те години на ГЕРБ?
Когато каза, че Доган се оказа най-добрият политик в България, се шашнаха, но за всеки случай, колкото и да е нелогично, го обвиниха и в доганизъм.
А той просто винаги признава добрите качества на хората, дори и да са му политически противници.
Те обаче не признават нито едно от неговите - явно ги е страх да не ги обвинят в бойковизъм.
Нас обаче не ни е страх.
Нека ни обвиняват, ако продължават да карат така, това комай ще е единственият път, когато ще са познали. :)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
