Постинг
02.04.2014 13:28 -
ЖЕРТВИ НА ПРЕХОДА ИСКАТ ДА НИ РЕФОРМИРАТ, или къде бил сбъркал Реформаторският блок
Автор: alexiev123
Категория: Политика
Прочетен: 790 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2014 14:16
Прочетен: 790 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 02.04.2014 14:16
- Къде е Реформаторският блок на политическата карта?
- На гъза на географията й.
От този виц никой от реформаторите не би трябвало да се обиди, и най-малко - говорителят им.
Защото се оказа, че преобладаващата част от тях са от младото поколение, за което “гъз” не е неприлична, а много свойска дума.
А не е неприлична, защото отраснаха с каруцарския език в Интернет.
А отраснаха в Интернет, защото ние, техните родители, замаяни от грижите на ежедневието, допуснахме грешка – оставихме ги да си създадат свой свят, който замени махленските игри и истинските момчешки кавги и боеве с виртуални игри и преживявания. Скарванията и сдобряванията след разбитите носове в реалността те замениха с безгрижни електронни стрелби и убийства. При това положение какво тук значи някакъв си гъз, изречен в реалността?
За разлика от нас, техните родители, поколението на сега 35-40 годишните получи Интернет като природна даденост, като слънцето и въздуха.
Една само тяхна си, неограничена свободна територия, в която родителите и държавата не упражняват никакъв контрол.
В тази територия не само че няма контрол, но няма и отговорности. Няма грешки, за които да получаваш осезаеми наказания. Ако сбъркаш, рестартираш играта и готово, започваш на чисто.
Никой от тях не се хаби да води дълги и обяснителни разговори в Интернет. Туитват се няколко многозначителни думи - и в отговор се получават безброй лайкове. Всеки от лайкърите (обратното на хейтърите) е добавил от себе си недоизказаното. Може изобщо да не е същото, за което ти си мислиш, но най-важното е да се чувстваш разбиран и подкрепян от общност, макар и виртуална. Уважението или неуважението няма нужда да се обосновават. Ако някой ти пише хейтърски - чупка, че ме нервиш! Изтриваш го или го блокираш с един клик - какво ще се разправяш и обясняваш? Общуваш само с лайкъри и ставаш големата работа. Знанията са на два клика разстояние и няма нужда да се напъваш да помниш нещо, което можеш да намериш винаги, когато ти потрябва.
Учителите и университетските преподаватели на прехода, и те страдалци от безбройните нови учебници, закони и реформи в образованието - в комплект с ниските заплати, махнаха с ръка и за да не си създават излишни неприятности, снижиха изискванията и започнаха да издават дипломи на конвейер. Как пък няма да ходят да търсят откъде в нет-а е преписвано...
И така се пръкна цяло поколение жертви едновременно на IT-революцията и на образователния преход – повърхностни и невежи, без базови познания и без логическа мисъл, клъвнали оттук оттам всякакви неща, които не могат да свържат в единно смислово цяло. За тях светът не е система от взаимовръзки и зависимости, а някакъв неразбираем хаос, от който имат правото и свободата да недоволстват когато и както пожелаят.
С времето обаче децата ни влязоха и в реалния живот. Тук се оказа, че нещата не са както в Интернет. Рестартирането в живота не е като във виртуала и тепърва предстои да берем плодовете на родителската си загриженост само за хляба и компютъра им.
Както във виртуала без никакви сериозни последствия можеха да създават всякакви проблеми и без много усилия да решават всякакви конфликти, някои от тях сметнаха, че така може да става и в реала.
В политическия живот например един младок с литературна обсесия и начеваща политическа кариера надскочи с лека ръка дори Симеон Сакскобургготски. Без да му мигне окото, обеща да оправи държавата за 500 дни и после да хвърли властта тържествено, защото не му трябвала. С което ни даде да разберем, че за него властта не е отговорност, а докопване до нещо.
Сещате се, че става дума за Радан Кънев, който си призна публично, че се изживява като хобит от една фентъзи книга. Негова си работа – и на партията, която си го тури начело.
Но в политическата си битка момчето си позволи да изрече по адрес на друг лидер на дясна партия, превъзхождащ го многократно не само по възраст, но и по жизнен опит, и по кариерно развитие, следните думи:
“Борисов затвърди недъзите на предишните две управления, но и въведе нови лоши неща, най-вече един ужасен модел на лично развитие – от полицията в бизнеса, от бизнеса в политиката, от политиката в администрацията.”
Като оставим настрана непълнотата и непоследователността на описаната кариера, не можем да не се запитаме: от висотата на какво личностно (а не лично) развитие и какво възпитание хлапето, за което дори няма сведения да е ходило войник, си позволява да оценява кариерата на доктора на науките, генерала, бившия главен секретар на МВР, столичен кмет и премиер Борисов като “ужасен модел”? Какво ни предлага неговият собствен модел на развитие?
Дали би могъл младият господин с десни политически убеждения да ни обясни какви сили го закриляха, за да бъде избиран едва деветнадесетгодишен два пъти за председател на Младежкия червен кръст - известно старо уютно гнездо за заслужили комунисти и децата им? Защо и как отърва казармата? Как така е бил от учредителите на партия ДСБ, а е станал неин член чак три години след създаването й (по данните от Уикипедия, които най-вероятно сам е подал)? Научил ли е младият адвокат разликата между собственост и съсобственост, та се описва като "съдружник в собствена адвокатска кантора"?
За мен вече няма съмнение, че младият лидер на ДСБ и говорител на РБ е жертва и на възпитателната, и на образователната система на прехода.
Как иначе би си позволил да изрече подобна нахална глупост по адрес на Борисов? Един възпитаник на езикова гимназия, който съумява да си противоречи смислово по няколко пъти в едно и също интервю - и дори в едно и също изречение? Как може председател на дясна партия най-спокойно да признава, че не само не познавал политиката на десните през годините, но и не го интересувала? Да дава “отговор на рискове”, да представя Реформаторския блок като “общо тяло със собствено ръководство, с много безпартийни хора в него", а един от върховете на политическите му послания да бъде "ние не настояваме да сме достатъчно ясни"? При толкова много негови собствени личностни недостатъци, неадекватно поведение, реакции и изказвания, как си представя, че би могъл да рестартира отношенията си с Борисов, който засега не му отговаря, а сякаш търпеливо и снизходително го чака да порасне? Възнамерява да го кликне ли? Заедно с милионната армия зад него?
Когато в статията на проф. Дичев от долния линк се говори за “излъгани надежди”, нека най-напред си спомним кой налагаше РБ като голяма надежда вдясно. Това бяха медиите, разбира се. Медиите, които упорито не забелязваха отчаяните ежедневни усилия на ДСБ да “яхне” протестите, но затова пък обявиха десетминутната среща на Борисов и Цветанов с протестиращите за такъв опит.
А после да се запитаме – чии медии? Предимно на Делян Пеевски, разбира се. И можем да спрем дотук.
Последният въпрос в статията е реторичен, естествено:
“Ако си представим, че реформите... са средства за постигане на определени цели, то защо ти е да наричаш партията си по средствата, а не по целите?"
Отговорът е от ясен по-ясен – защото новите млади попълнения в РБ не могат да различават средствата от целите. Не им достига образование...
И след Националното им събрание стана ясно, че нещо направо циркаджийско става в “автентичното” дясно ДСБ.
Нещо, което накара Илко Семерджиев да възкликне: “Спрете да се излагате бе, срам ме е от вас!”
Но цирк РъБ продължава гастролите – напоследък и в чужбина, откъдето Кънев щял да върне духовете (разбирайте гласовете) на емигрантите. Защото, дори и да не цени властта, държавната партийна субсидия не е за пренебрегване.
Все пак от нас, по-възрастните, зависи да не се оставяме да ни превърнат в жертви на жертвите на образователния преход.
Унизително е някак...
http://vevesti.bg/komentari-i-analizi/2889-kyde-sbyrka-reformatorskiqt-blok
- На гъза на географията й.
От този виц никой от реформаторите не би трябвало да се обиди, и най-малко - говорителят им.
Защото се оказа, че преобладаващата част от тях са от младото поколение, за което “гъз” не е неприлична, а много свойска дума.
А не е неприлична, защото отраснаха с каруцарския език в Интернет.
А отраснаха в Интернет, защото ние, техните родители, замаяни от грижите на ежедневието, допуснахме грешка – оставихме ги да си създадат свой свят, който замени махленските игри и истинските момчешки кавги и боеве с виртуални игри и преживявания. Скарванията и сдобряванията след разбитите носове в реалността те замениха с безгрижни електронни стрелби и убийства. При това положение какво тук значи някакъв си гъз, изречен в реалността?
За разлика от нас, техните родители, поколението на сега 35-40 годишните получи Интернет като природна даденост, като слънцето и въздуха.
Една само тяхна си, неограничена свободна територия, в която родителите и държавата не упражняват никакъв контрол.
В тази територия не само че няма контрол, но няма и отговорности. Няма грешки, за които да получаваш осезаеми наказания. Ако сбъркаш, рестартираш играта и готово, започваш на чисто.
Никой от тях не се хаби да води дълги и обяснителни разговори в Интернет. Туитват се няколко многозначителни думи - и в отговор се получават безброй лайкове. Всеки от лайкърите (обратното на хейтърите) е добавил от себе си недоизказаното. Може изобщо да не е същото, за което ти си мислиш, но най-важното е да се чувстваш разбиран и подкрепян от общност, макар и виртуална. Уважението или неуважението няма нужда да се обосновават. Ако някой ти пише хейтърски - чупка, че ме нервиш! Изтриваш го или го блокираш с един клик - какво ще се разправяш и обясняваш? Общуваш само с лайкъри и ставаш големата работа. Знанията са на два клика разстояние и няма нужда да се напъваш да помниш нещо, което можеш да намериш винаги, когато ти потрябва.
Учителите и университетските преподаватели на прехода, и те страдалци от безбройните нови учебници, закони и реформи в образованието - в комплект с ниските заплати, махнаха с ръка и за да не си създават излишни неприятности, снижиха изискванията и започнаха да издават дипломи на конвейер. Как пък няма да ходят да търсят откъде в нет-а е преписвано...
И така се пръкна цяло поколение жертви едновременно на IT-революцията и на образователния преход – повърхностни и невежи, без базови познания и без логическа мисъл, клъвнали оттук оттам всякакви неща, които не могат да свържат в единно смислово цяло. За тях светът не е система от взаимовръзки и зависимости, а някакъв неразбираем хаос, от който имат правото и свободата да недоволстват когато и както пожелаят.
С времето обаче децата ни влязоха и в реалния живот. Тук се оказа, че нещата не са както в Интернет. Рестартирането в живота не е като във виртуала и тепърва предстои да берем плодовете на родителската си загриженост само за хляба и компютъра им.
Както във виртуала без никакви сериозни последствия можеха да създават всякакви проблеми и без много усилия да решават всякакви конфликти, някои от тях сметнаха, че така може да става и в реала.
В политическия живот например един младок с литературна обсесия и начеваща политическа кариера надскочи с лека ръка дори Симеон Сакскобургготски. Без да му мигне окото, обеща да оправи държавата за 500 дни и после да хвърли властта тържествено, защото не му трябвала. С което ни даде да разберем, че за него властта не е отговорност, а докопване до нещо.
Сещате се, че става дума за Радан Кънев, който си призна публично, че се изживява като хобит от една фентъзи книга. Негова си работа – и на партията, която си го тури начело.
Но в политическата си битка момчето си позволи да изрече по адрес на друг лидер на дясна партия, превъзхождащ го многократно не само по възраст, но и по жизнен опит, и по кариерно развитие, следните думи:
“Борисов затвърди недъзите на предишните две управления, но и въведе нови лоши неща, най-вече един ужасен модел на лично развитие – от полицията в бизнеса, от бизнеса в политиката, от политиката в администрацията.”
Като оставим настрана непълнотата и непоследователността на описаната кариера, не можем да не се запитаме: от висотата на какво личностно (а не лично) развитие и какво възпитание хлапето, за което дори няма сведения да е ходило войник, си позволява да оценява кариерата на доктора на науките, генерала, бившия главен секретар на МВР, столичен кмет и премиер Борисов като “ужасен модел”? Какво ни предлага неговият собствен модел на развитие?
Дали би могъл младият господин с десни политически убеждения да ни обясни какви сили го закриляха, за да бъде избиран едва деветнадесетгодишен два пъти за председател на Младежкия червен кръст - известно старо уютно гнездо за заслужили комунисти и децата им? Защо и как отърва казармата? Как така е бил от учредителите на партия ДСБ, а е станал неин член чак три години след създаването й (по данните от Уикипедия, които най-вероятно сам е подал)? Научил ли е младият адвокат разликата между собственост и съсобственост, та се описва като "съдружник в собствена адвокатска кантора"?
За мен вече няма съмнение, че младият лидер на ДСБ и говорител на РБ е жертва и на възпитателната, и на образователната система на прехода.
Как иначе би си позволил да изрече подобна нахална глупост по адрес на Борисов? Един възпитаник на езикова гимназия, който съумява да си противоречи смислово по няколко пъти в едно и също интервю - и дори в едно и също изречение? Как може председател на дясна партия най-спокойно да признава, че не само не познавал политиката на десните през годините, но и не го интересувала? Да дава “отговор на рискове”, да представя Реформаторския блок като “общо тяло със собствено ръководство, с много безпартийни хора в него", а един от върховете на политическите му послания да бъде "ние не настояваме да сме достатъчно ясни"? При толкова много негови собствени личностни недостатъци, неадекватно поведение, реакции и изказвания, как си представя, че би могъл да рестартира отношенията си с Борисов, който засега не му отговаря, а сякаш търпеливо и снизходително го чака да порасне? Възнамерява да го кликне ли? Заедно с милионната армия зад него?
Когато в статията на проф. Дичев от долния линк се говори за “излъгани надежди”, нека най-напред си спомним кой налагаше РБ като голяма надежда вдясно. Това бяха медиите, разбира се. Медиите, които упорито не забелязваха отчаяните ежедневни усилия на ДСБ да “яхне” протестите, но затова пък обявиха десетминутната среща на Борисов и Цветанов с протестиращите за такъв опит.
А после да се запитаме – чии медии? Предимно на Делян Пеевски, разбира се. И можем да спрем дотук.
Последният въпрос в статията е реторичен, естествено:
“Ако си представим, че реформите... са средства за постигане на определени цели, то защо ти е да наричаш партията си по средствата, а не по целите?"
Отговорът е от ясен по-ясен – защото новите млади попълнения в РБ не могат да различават средствата от целите. Не им достига образование...
И след Националното им събрание стана ясно, че нещо направо циркаджийско става в “автентичното” дясно ДСБ.
Нещо, което накара Илко Семерджиев да възкликне: “Спрете да се излагате бе, срам ме е от вас!”
Но цирк РъБ продължава гастролите – напоследък и в чужбина, откъдето Кънев щял да върне духовете (разбирайте гласовете) на емигрантите. Защото, дори и да не цени властта, държавната партийна субсидия не е за пренебрегване.
Все пак от нас, по-възрастните, зависи да не се оставяме да ни превърнат в жертви на жертвите на образователния преход.
Унизително е някак...
http://vevesti.bg/komentari-i-analizi/2889-kyde-sbyrka-reformatorskiqt-blok
