Постинг
16.03.2014 23:53 -
ЖУРНАЛИСТОНАГЛОМЕТЪР, или поредната опасност, която пропускаме
Дано не хрумне някому да ме заподозре в политически пристрастия и подкрепа на президента Първанов, както се случи наскоро с многострадалния Харалан Александров, когато коментира Бареков като изгряващ политик. Абсолютно погрешният прочит на мнението му му докара доста хейтърски псувни и сериозни обвинения в предателство към реформаторите, към които той самият обаче никога не се е причислявал.
Воден от чисто научен интерес и най-доверчиво повярвал, че Гражданският съвет на РБ е неполитизирана гражданска структура, човекът се беше съгласил да стане негов член. А реформаторите пък се оказаха напълно неосведомени относно следното изказване на Александров по адрес на най-големия им враг:
“КОЛКОТО И ДА ГО ИЗКАРВАТ ДИКТАТОР, БОРИСОВ СИ ОСТАВА ДЕМОКРАТ... НЕГОВОТО... УПРАВЛЕНИЕ НАПРАВИ ВЪЗМОЖЕН ТОЗИ ГРАЖДАНСКИ ПОДЕМ. И ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКАТА МУ ЗАСЛУГА, НАДХВЪРЛЯЩА ЗНАЧИТЕЛНО ПОСТРОЯВАНЕТО НА ЕДНА МАГИСТРАЛА. ТОВА ПРОМЕНИ ВСИЧКО В СТРАНАТА И ВЕЧЕ НЯМА ВРЪЩАНЕ.”
То беше продиктувано от политически безпристрастно наблюдение, но дали деформаторите щяха да потърсят експертните му знания, ако това негово изявление им беше известно?
Но нека не задавам реторични въпроси, а да се върна към Първанов и гостуването му в студиото на Нова телевизия тази сутрин, пък накрая сабята ще покаже дали ще споделя участта на Харалан.
Пак предупреждавам – политически противник на Първанов съм, но никога няма да приема за нормално подобно поведение на журналисти към гостите им, каквото наблюдавах тази сутрин.
За кой ли път непочтено беше използван форматът “двама срещу един”, при който двамата един през друг засипват госта си със заядливи въпроси, на които той, естествено, не успява да отговори веднага. Дори не са двама, а повече, защото в слушалките в ушите им някой услужливо им подсказва.
За кой ли път тонът, с който задаваха въпросите, беше самоувереният и назидателен тон на съдебни обвинители към доказан престъпник, с което гостът бива вкарван в оправдателен режим.
За кой ли път някакви случайно избрани, неизвестно колко образовани и от кого платени журналистчета надменно се изживяват като по-високопоставени от хората, които ние, суверенът, сме избирали.
И за кой ли път ставаме свидетели на “журналистически съд” над български политик, при това отишъл в медията им след настоятелни техни молби?
Откъде идва това чувство за превъзходство? Дали от заплатите им, които са неколкократно по-високи от тези и на президента, и на премиера? Как ли господарите им измерват степента на наглостта, която са проявили, за да им я заплатят? С наглометър?
Връх на наглостта е и когато всички журналисти като по команда започнат да се вайкат, че българските институции нямали авторитет, след като именно те са първите, които усилено работят за сриването на всеки авторитет у нас – и на личности, и на институции. Толкова ли са глупави, за да не разбират, че те самите налагат модел на просташко поведение, или това е поредната сценка в спектакъла?
Отдавна сме свидетели как “четвъртата власт” – медиите, се опитват да изместят конституционните три власти.
От няколко години насам сме свидетели и как се създава мощен медиен монопол, който се опитва чрез повторени хиляда пъти нагли лъжи да налага лъжливи истини.
Купени или притискани, повечето журналисти го обслужват покорно.
Затова заявявам: медиите са най-големият ни враг!
Затова призовавам политическите противници на Първанов, към които се числя и аз: макар и да не е "от нашите", да го защитим от простащината, която започнаха да изливат върху него, откакто активира АБВ!
Никога няма да подкрепя политика Първанов, но държа никой да не посяга на достойнството на човека Първанов!
По същия начин държа и никой да не посяга на човешкото достойнство на политика, когото подкрепям!
Когато защитавахме "нашите" политици, ни обвиняваха, че не сме обективни, защото сме техни симпатизанти. Хайде да ги видим сега как ще изкарат себе си “обективни и свободни”, а нас ще обвинят в политически пристрастия.
Време е да започнем!
Лъжата, простащината и наглостта не са нормален начин за разговор и нормално поведение! Ще оставим ли децата и внуците си да ги попиват и да им подражават?
Не Пеевски, а Гьобелс наднича вече от всеки телевизор и от всяка медия!
Да се противопоставим! За да не ни се наложи да повтаряме думите на пастор Нимьолер:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах - не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах - не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, аз мълчах - не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, не протестирах - не бях евреин.
Когато дойдоха за мен — вече нямаше кой да протестира.“
Воден от чисто научен интерес и най-доверчиво повярвал, че Гражданският съвет на РБ е неполитизирана гражданска структура, човекът се беше съгласил да стане негов член. А реформаторите пък се оказаха напълно неосведомени относно следното изказване на Александров по адрес на най-големия им враг:
“КОЛКОТО И ДА ГО ИЗКАРВАТ ДИКТАТОР, БОРИСОВ СИ ОСТАВА ДЕМОКРАТ... НЕГОВОТО... УПРАВЛЕНИЕ НАПРАВИ ВЪЗМОЖЕН ТОЗИ ГРАЖДАНСКИ ПОДЕМ. И ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКАТА МУ ЗАСЛУГА, НАДХВЪРЛЯЩА ЗНАЧИТЕЛНО ПОСТРОЯВАНЕТО НА ЕДНА МАГИСТРАЛА. ТОВА ПРОМЕНИ ВСИЧКО В СТРАНАТА И ВЕЧЕ НЯМА ВРЪЩАНЕ.”
То беше продиктувано от политически безпристрастно наблюдение, но дали деформаторите щяха да потърсят експертните му знания, ако това негово изявление им беше известно?
Но нека не задавам реторични въпроси, а да се върна към Първанов и гостуването му в студиото на Нова телевизия тази сутрин, пък накрая сабята ще покаже дали ще споделя участта на Харалан.
Пак предупреждавам – политически противник на Първанов съм, но никога няма да приема за нормално подобно поведение на журналисти към гостите им, каквото наблюдавах тази сутрин.
За кой ли път непочтено беше използван форматът “двама срещу един”, при който двамата един през друг засипват госта си със заядливи въпроси, на които той, естествено, не успява да отговори веднага. Дори не са двама, а повече, защото в слушалките в ушите им някой услужливо им подсказва.
За кой ли път тонът, с който задаваха въпросите, беше самоувереният и назидателен тон на съдебни обвинители към доказан престъпник, с което гостът бива вкарван в оправдателен режим.
За кой ли път някакви случайно избрани, неизвестно колко образовани и от кого платени журналистчета надменно се изживяват като по-високопоставени от хората, които ние, суверенът, сме избирали.
И за кой ли път ставаме свидетели на “журналистически съд” над български политик, при това отишъл в медията им след настоятелни техни молби?
Откъде идва това чувство за превъзходство? Дали от заплатите им, които са неколкократно по-високи от тези и на президента, и на премиера? Как ли господарите им измерват степента на наглостта, която са проявили, за да им я заплатят? С наглометър?
Връх на наглостта е и когато всички журналисти като по команда започнат да се вайкат, че българските институции нямали авторитет, след като именно те са първите, които усилено работят за сриването на всеки авторитет у нас – и на личности, и на институции. Толкова ли са глупави, за да не разбират, че те самите налагат модел на просташко поведение, или това е поредната сценка в спектакъла?
Отдавна сме свидетели как “четвъртата власт” – медиите, се опитват да изместят конституционните три власти.
От няколко години насам сме свидетели и как се създава мощен медиен монопол, който се опитва чрез повторени хиляда пъти нагли лъжи да налага лъжливи истини.
Купени или притискани, повечето журналисти го обслужват покорно.
Затова заявявам: медиите са най-големият ни враг!
Затова призовавам политическите противници на Първанов, към които се числя и аз: макар и да не е "от нашите", да го защитим от простащината, която започнаха да изливат върху него, откакто активира АБВ!
Никога няма да подкрепя политика Първанов, но държа никой да не посяга на достойнството на човека Първанов!
По същия начин държа и никой да не посяга на човешкото достойнство на политика, когото подкрепям!
Когато защитавахме "нашите" политици, ни обвиняваха, че не сме обективни, защото сме техни симпатизанти. Хайде да ги видим сега как ще изкарат себе си “обективни и свободни”, а нас ще обвинят в политически пристрастия.
Време е да започнем!
Лъжата, простащината и наглостта не са нормален начин за разговор и нормално поведение! Ще оставим ли децата и внуците си да ги попиват и да им подражават?
Не Пеевски, а Гьобелс наднича вече от всеки телевизор и от всяка медия!
Да се противопоставим! За да не ни се наложи да повтаряме думите на пастор Нимьолер:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах - не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах - не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, аз мълчах - не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, не протестирах - не бях евреин.
Когато дойдоха за мен — вече нямаше кой да протестира.“
Няма коментари
