След толкова време престой “на трупчета”, както се изрази Първанов, бяхме забравили какво означава абревиатурата АБВ.  Горното, представете си. Дойде време пак да ни възраждат и пак БСП да го прави. Но няма да се отдавам на спомени за “възродителния процес”, нито за Стоян Михайлов, един от идеолозите му, който го обяви дори за възрожденски и написа книга за него с такова заглавие. Ще напомня само, че когато БСП започне да възражда българското, голяма част от народа ни започва горко да ридае. И ще продължа нататък. В студиото на Нова ТВ наблюдавахме днес жалките опити на дъртата лисица Пирински да се измъкне от отговор на въпроса какво мисли за АБВ. Цепи ли се БСП, люспи ли, се, рони ли се, рои ли се, мравки ли я налазиха, или се възражда. А дъртата лисица въртеше и сучеше, докато накрая на журналистите не им писна и не смениха тона. С трудно сдържана досада и нескривано презрение прекъсваха събеседника си, като се опитваха да го върнат към зададения въпрос, а той все се връщаше към ланшния сняг. Разбрахме само, че в последните събития Пирински е на страната на Станишев. Накрая зрителите останаха с впечатлението, че с този човек няма смисъл да се разговаря.  Ние отдавна знаем, че няма смисъл. БСП е пълна с дърти лисици като него и Станишев, които не казват нищо, когато говорят, и с по-млади маймуни като Мая Манолова и Корнелия Нинова, които крякат в телевизионните студиа като продавачки на женски пазар.  Но за друго ми е думата. Колкото и да ме изкефи този случай, не мога да приема журналист да се държи надменно и едва ли не с отвращение към политик - колкото и да не приема този политик.  Зад един политик стоят стотици хиляди души, които са го избрали, за да заеме поста си, а кой стои зад един журналист? В повечето от случаите – неизвестен работодател. Неуважителното отношение в медиите към българските държавници се мултиплицира и в крайна сметка подкопава авторитета на българските държавни институции. А същите медии дружно ги упрекват в липса на авторитет.  Като се върна назад във времето, струва ми се, че това журналистическо поведение се прояви за първи път по времето на управлението на ГЕРБ. Не само се прояви, но като че ли направо им беше налагано като задължително към всички представители на партията. Спомням си как опитният и уж възпитан журналист Кеворкян си позволи, интервюирайки премиер, да му предложи да си говорят на “ти”, защото се познавали отдавна.  - "Вие" – отвърна му премиерът кротко.  И до края на интервюто на Кеворкян му се наложи да избягва обръщенията. Премиерът не беше Станишев, беше Борисов. А изпълнението на опорната точка, че той трябва да бъде представян като човек, който не заслужава никакво уважение, продължава и до днес.   Какво да ви кажа, господа-другари и медийни господари. Връщало се, казват.  Тъпкано. И точно затова кефи.