Време е за някои хора не само да си признаят грешките, но и да си посипят главите с пепел.
Нямам предвид политиците, които напоследък журналистите със садистична злоба питат какви свои грешки ще признаят, а самите журналисти. Защото техните грешки се разпространяват най-широко през медиите, а никой не им търси отговорност, нито ги кара да си ги признаят и да се извинят. 

Много е интересно да се прочете как преди четири години, съвсем в началото на управлението на ГЕРБ, Люба Кулезич се вживя в ролята на голям психолог и политолог и изрече доста недобронамерени пророчества към кабинета на Борисов, министрите му и най-вече към Вежди Рашидов. Упражни острия си език върху връзките и познанствата в личния му живот, които според нея са доста съмнителни и морално укорими, като оттук направи изводи и за неговата бъдеща работа като министър.

Вече можем да преценим доколко прогнозите й се сбъднаха и с чиста съвест да кажем – ни най-малко. Защото след Вежди Рашидов останаха множество добри неща, направени за българската култура, и то по време на икономическа криза - да не говорим за изключително успешната реформа в театъра. А като психолог и политолог Кулезич се провали абсолютно, защото се оказа, че между личния живот и публичните действия на един човек може да има огромна разлика – поне в България е така.  

Впрочем, за нейна чест и за разлика от други журналисти, тя виждаше направеното и не го отричаше, докато се стигна дотам към днешна дата да й се правят грозни намеци, че била на ясла при ГЕРБ.

http://frognews.bg/news_14063/Ministar_Vejdi_Rashidov_prosto_si_prosi_shut/