http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2210181

Тъй като уважавам много г-н Александров, го прочетох внимателно няколко пъти и ще споделя с вас впечатленията си (текста в скоби след всеки отговор):

М.Г. Свършиха ли протестите, или са във фаза затишие пред буря, г-н Александров?

- Не са свършили, но са в затишие, а дали е пред буря, предстои да видим. Протестът се утвърди като паралелна форма на обществен живот. Правителството се научи да работи под натиск, а протестиращите се научиха да се забавляват на улицата. Направили са си бивак пред Народното събрание и явно добре си изкарват там. Не виждам особена причина това разпределение на териториите скоро да бъде нарушено.

(Констатацията е доста правдива, обаче се чувства нещо като надменна ирония и към властта, и към протестиращите. А протестът да се е утвърдил като “паралелна форма на обществен живот”? Не, не си представям така обществения живот!)

М.Г. Оставката на кабинета, която искаха, не се случи. Предстои ли?

- Няма никакви сигнали, че този кабинет смята да дава оставка. Напротив, държат се така, като че ли имат намерение да векуват. Усилено подменят администрацията на средно ниво, заради което ГЕРБ пищи. 

(Съгласен съм с констатацията. Изразът “ГЕРБ пищи” издава неуважение към политическата сила. Тук си припомням, че г-н Александров май беше привърженик на ДСБ.)

М.Г. Как ще оцените кадровата политика на това правителство? 

- Крайно противоречива и объркваща. Има добри попадения, като например новия председател на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева - професионалист с безспорна репутация. За жалост, скандалните назначения на корумпирани и дискредитирани тарикати изкривиха картината и не позволяват да бъдат видени и оценени сполучливите и разумни действия на правителството като намерението за разплащане с бизнеса, курса към децентрализация и пр. Тъкмо кадровият хаос, а не някаква сложна конспирация подклажда протестите и създава впечатлението, че това управление е пълен провал.

(Виж ти! Нямало конспирация, а само “кадрови хаос”! Това е правителство на 122-годишната партия, управлявала повече от половин век страната! Нормално е да има “кадрови хаос” при партия, която за първи път поема управлението – така беше и при СДС, и при НДСВ, и при ГЕРБ. Г-н Харалан започва да се излага май... или?)

М.Г. Властта и улицата не намериха общ език въпреки плахите опити за комуникация. Защо?

- Защото влагат различен смисъл в думите. Когато площадът крещи: "Не на мафията! Искаме морал в политиката!", управляващите отговарят, че ще увеличат социалните придобивки. Тоест разчитат моралното възмущение като социални искания и се опитват да подкупят разгневената улица. Започвам да мисля, че тези хора наистина са оперирани от морални сетива - не могат да разберат, че от тях се иска минимална почтеност. Жертва са на един провален възглед за политика като редене на фигури, търгуване на влияния, уреждане на клиентели и т.н. Не могат обаче да видят огромните политически възможности, които открива гражанското раздвижване. Вярно е, че това се случва за първи път в България и че сегашното управление го отнася и заради провалите на предишните.

(Е нали каза преди малко, че нямало конспирации бе, Харалане? Какво друго е “търгуване на влияния, уреждане на клиентели “? А и сегашното управление все още нищо не е отнесло.)

М.Г. Но защо Борисов се задържа почти докрая, независимо от рестриктивната постна пица на Дянков, а на Орешарски му искат оставката още от началото, въпреки заявените намерения да спасява от "остерити" политиката?

- В политиката е важно не само какво правиш, но и как го обясняваш. Комуникацията на това правителство е пълна катастрофа. Никога не съм виждал по-отчаяна неспособност да представиш добрите си намерения и мерки, така че да бъдат разбрани и подкрепени. Докато правителството на ГЕРБ беше цар на пиара, начело със самия Борисов с неговия талант да представя всичко в положителна за себе си светлина. 

(След като Орешарски няма добри намерения, а чака да му кажат какво да прави, какво да представя? Що се отнася до правителството на ГЕРБ, ни най-малко не смятам, че са били царе на пиара, дори напротив – нямаха никакъв. За талантите на Борисов – по-нататък.)

М.Г. Има идея за създаване на нова институция - граждански омбудсман, който да посредничи между властта и бунтарите. Това може ли да ги сближи?

- В България омбудсманът все още се схваща като част от политическата класа. И това автоматично ще дискредитира новата институция в очите на протестиращото гражданство. Кой и как ще го избира, пред кого ще се отчита? Това са въпроси, които нямат прост отговор, най-малкото защото протестиращите граждани не са хомогенна маса. При това те видимо нямат нужда да бъдат организирани, защото прекрасно се самоорганизират, и да бъдат представлявани, защото достатъчно успешно представят своите искания. Основният патос на тези протести е да се избегне представителството, което се схваща като корумпирано. Неслучайно те отказват да излъчат персонализирано лидерство.
Според мен всеки опит протестите да бъдат канализирани и институционализирани ще бъде отхвърлен. Епохата на стимулираното, модерирано, фасилитирано, организирано и финансирано отвън гражданско общество безвъзвратно отмина, и слава богу. Време е инженерите му да се преквалифицират. 

(Съгласен съм, но за да кажеш, че искаш оставка и нови избори не е необходима кой знае колко “прекрасна самоорганизация”. И не ми е ясно защо за един социален антрополог отхвърлянето на канализиране и институционализиране да е “слава Богу”. Да ни светне, ако знае някаква алтернатива.) 

М.Г. Смятате, че е дошло времето на спонтанното гражданско участие? 

- Да, колкото и да не се нрави това на диригентите на обществените процеси. Гражданите сега са като деца, които много дълго са били затворени в институция и лишени от детство. И на които най-сетне им е паднало да се наиграят, налудуват, напразнуват. Не можем да излъчим някой, който да танцува или да прави любов или дори да се сбие с хората от другия двор от наше име. Трябва да бъдат оставени да го направят сами. Те празнуват новооткритата свобода да бъдат спонтанни и автентични, да имат потребности, желания и права, да имат общност. Трябва да са луди да се откажат от това завоевание, за да се напъхат обратно в сковаващите рамки на формалното представителство. 

(Тук вече никак не мога да се съглася. Това е абсолютно пренебрежително отношение към гражданския протест, който сам по-горе определя като морален в основата си. Един социален антрополог не може да сравнява моралното възмущение на гражданите с детска игра.)

М.Г. Защо това не се случи при Борисов?

- Как да не се случи? Тъкмо при неговото управление културата на протеста избуя и набра сили, защото даваше директен резултат - спомнете си протестите против ГМО, АКТА, шистовия газ и пр. Просто Борисов успяваше да стои на границата между улицата и властта, като постоянно комуникираше и флиртуваше с обществото. И когато то му поиска оставката, той го послуша. Колкото и да го изкарват диктатор, Борисов си остава демократ популист, вярно, прост и несъвършен, но автентичен.
В голяма степен несъзнателно, той допринесе за овластяването на улицата и подготви това, което се случва сега. Неговото объркано, непоследователно и на моменти безумно управление направи възможен този граждански подем. И това е историческата му заслуга, надхвърляща значително построяването на една магистрала. Това промени всичко в страната и вече няма връщане. Налага се властта да се упражнява по различен начин, но очевидно сегашните управници не искат или не могат да научат този урок.

(Оппааааа! Дали най-после не е уцелена десятката? Макар и да използва по адрес на Борисов думички като “флиртува”, “прост и несъвършен”, “безумно управление” – може би за да не му се сърдят от ДСБ – но тук се казва една голяма истина, която трябва да се повтаря с главни букви: 
“КОЛКОТО И ДА ГО ИЗКАРВАТ ДИКТАТОР, БОРИСОВ СИ ОСТАВА ДЕМОКРАТ... НЕГОВОТО... УПРАВЛЕНИЕ НАПРАВИ ВЪЗМОЖЕН ТОЗИ ГРАЖДАНСКИ ПОДЕМ. И ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКАТА МУ ЗАСЛУГА, НАДХВЪРЛЯЩА ЗНАЧИТЕЛНО ПОСТРОЯВАНЕТО НА ЕДНА МАГИСТРАЛА. ТОВА ПРОМЕНИ ВСИЧКО В СТРАНАТА И ВЕЧЕ НЯМА ВРЪЩАНЕ.”)

М.Г. Борисов загатна, че между младите в ГЕРБ и в Реформаторския блок може да стане връзка и да управляват след евентуална оставка на Орешарски. Дали?

 
- Изглежда, Борисов започва да се вживява в ролята на добрия патриарх, който великодушно ще подбутва младите напред. "Младите да се обичат, пък ние ще помагаме". Той е талантлив актьор и нищо чудно и тази роля да му пасне, както му се удаде ролята на генерала, на народния закрилник, на довереника на Запада и пр. 
Ако успее, това може да даде втори шанс на ГЕРБ, но в саниран вариант, разбира се. Един опитомен и подмладен ГЕРБ начело с един наедрял и благ Борисов. Така ще бъде по-приемлив като партньор за Реформаторския блок или всяка друга дясна формация. Но да не забравяме, че той твърде успешно игра ролята на големия лаком Кумчо Вълчо, който си хапва за закуска палави сини козлета. Ще е нужно време, за да смени амплоато и да спечели доверието на неизядените козлета. 

(Олеле, толкова хубави неща каза Харалан за ББ, че е време да върне малко назад и да поразрови снизходително из партийните дела на ГЕРБ, които хич не са му е работа. Обаче и той като никой досега не успява да каже как точно Борисов е “хапвал палави сини козлета”. Ако ползваме същата метафора, в сравнение с тях козле е Борисов, а въпросните стари сини другари са вече доста брадати и както стана ясно тия дни - опърничави и надути козли. 
Борисов бил талантлив актьор? Според мен г-н Харалан Александров никога не е срещал в живота си искрени хора с добри намерения.)

М.Г. Каква ще е силата на Реформаторския блок?

- Значителна, ако съумее да изгради собствена идентичност и да се отвори към обществото. Такива усилия се правят и се надявам да са успешни.

(Според мен - напразно се надява на сила, още по-малко - значителна. За собствена идентичност да не говорим. Но все пак трябва да дава кураж на другарите си.)

М.Г. Има ли шанс правителството да се задържи?

- Да, ако премиерът успее да озапти партийните и олигархически лобита и да наложи почтен технократски модел на управление, както се очакваше от него от самото начало.

(Хайде сега да се подмажем малко и на БСП.)

М.Г. Ако Орешарски падне, това ще доведе ли до оставка на Станишев в БСП?

- Макар и дълго подценяван, Станишев се оказа политик с апаратен талант и неумолима воля за власт. Той не само успя да наложи авторитета си и да се издигне до лидер на ПЕС, но и да смаже вътрешната опозиция в БСП. И тук се престара. Не само Станишев, но и предшественикът му на този пост Георги Първанов са пример за това колко бързо от реформатори се превърнаха в лица на статуквото.

(Тук г-н Александров играе на обективност, възхвалявайки апаратчиците на БСП. Но защо изречението за Станишев “И тук се престара.” виси толкова самотно и недообяснено? Какво точно се крие зад него? Или ще започне да става опасно, ако се разприказваме? Недоизказването е белег на предпазливост. А по времето на Цветанов и Борисов най-спокойно ги наричаха прост пожарникар, тиква, физкултурник, ухо - като същевременно се твърдеше, че народът бил замръзнал от страх. Та - кой страхува българите, г-н Александров? :))

М.Г. А останалите в новата тройна коалиция?

- “Атака” е ходещ труп и като всяко зобми с напредване на разлагането изглежда все по-зловещо и разпръсква зловоние и зараза. Както винаги, най-леко ще се отърве ДПС – докато останалите се канибализират, те ще се измъкнат по чорапи и ще изпушат на припек по един чибук.

(Да се говори категорично за “Атака “ е и най-лесно, и най-безопасно. Израз като “разпръсква зловоние и зараза” е по-подходящ по адрес на БСП, но това никак не е здравословно.)

М.Г. Февруарският отчаян фанатик, който лесно си драсваше клечката, отстъпи на юлски интелигент, на чиито пърформанси улицата толкова се радва. Какъв образ на протеста ще роди есента?