Постинг
08.11.2013 00:37 -
НЯКОЛКО ВЪПРОСА КЪМ Д-Р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ. И ЕДИН ОТГОВОР.
Един списък с анонимен автор развълнува напоследък обществото - списъкът “Комисари на подмяната”, който има претенцията да назове хората, провеждали подмяната на демократичния процес у нас, а сега водещи “кампания срещу протестиращите граждани”.
Първите реакции, които се чуха, бяха, естествено, безкрайно повърхностни. Ние обичаме да превръщаме в нарицателни “онази папка”, “онова тефтерче” и “онзи списък”. После се чуха и възражения на засегнати.
Сам по себе си списъкът е форма, която по никакъв начин не може да бъде възприемана като нещо друго, освен като вид систематизация.
На всички онези, които свързват формата списък само с Държавна сигурност, трябва да напомня, че в онези времена имаше и номенклатурни списъци за сладки привилегии и мнозина се натискаха да попаднат в тях. Дано с дамгосването на думата домакините не се откажат да си правят списък, преди да тръгнат да пазаруват.
Но - ето как е представен д-р Николай Михайлов в Списъка:
“Николай Михайлов - психиатър, който не успява да намери своето място в ДСБ. Поради тази причина активно участва в разрушаването на десницата. Представя се за политически анализатор.”
Дали е участвал в разрушаването й могат да кажат само тесни вътрешни кръгове, но след дългогодишно членуване в различни партии на десницата, наскоро докторът анализира партия ДСБ, която накрая напусна, по следния начин:
"Застина в леко налудна антикомунистическа гримаса, заживя в свят, съставен от призраци. Обзе я скудоумие, сектантска злост и самомнение на някакъв, не знам точно какъв, елит.”
Не мога да му отрека умението да се изразява кратко и ефектно.
Но ефектният израз може да бъде истинен, може и да не бъде.
Доктор Михайлов е демократ по убеждения, това е безспорно.
Но за мен е спорно дали е демократ и по изпълнение, затова ще му задам няколко въпроса във връзка с негови изявления с претенция да са анализ за бъдещето на партията, на която симпатизирам.
„ГЕРБ беше велика политическа патология, аномалия.“
ГЕРБ не беше, ГЕРБ все още е. А вие сте тези, които бяхте.
Да Ви наречем ли сега политически шарлатанин, докторе?
Обикновено използвате силни думи – патология, аномалия.
Но доказателствата, доказателствата Ви къде са - за да не бъде подменена красотата на добрата силна дума с гнусотията на лъжовната?
Не копахте ли и Вие “дълбоките ровове на разцеплението в българското общество”? Не създавахте ли и Вие “контекста на вражда, който деградира българската обществена действителност”? Не принизявахте ли с жлъчни думи всеки, когото - въпреки професията си - не разбирахте, или не искахте да разберете?
“Чрез Борисов честваме идеологията за непретенциозен живот.”
Няма що, страхотен упрек, докторе. Да не би дясното елитарно мислене да води към тезата, че в период на криза стремежът към претенциозен живот трябва да бъде държавна идеология?
"България е управляема само на жаргон. Борисов е лидер на българския жаргон, пълноценен демагог, интронизирана фолк певица.”
Жаргон ли, докторе? Кога Борисов е говорил публично на жаргон? Или злорадо се хванахте за думи от подслушания му разговор с приятели в собствения му дом? А говорите за справедливост и истина?
Влизат ли в “етиката на българския демократичен процес” думите Ви “Борисов е интронизирана фолкпевица”? Не са ли точно такива думи “резултат от развинтено въображение”, в каквото обвинявате други?
Нали по вашите собствени думи “за демократите целта не оправдава средствата”? А Вие съвсем случайно направихте тази оценка за генерал Борисов в разгара на предизборната кампания?
Пак по същото време интелектуалната надменност Ви продиктува думите:
“Цветанов е лапсус".
Но ако направим Вас силов министър и Ви пратим срещу бандитите, лапсус ще бъдете Вие, докторе, и то голям.
“Това е одиозен документ на скудоумие.”
От какъв самодоволен пиедестал раздавате присъдите си, докторе? Не е ли точно това “самомнение на някакъв, не знам точно какъв, елит”?
Осъждате езика на омразата, но въведохте езика на презрението, за да отнемате достойнството на хора, които имат прегрешението без да ви питат, да застанат до вас в дясното политическо пространство.
Или според елитарния демократичен манталитет и морал на старите десни партии това пространство е тяхна частна собственост?
В антикомунистическата си реторика и призивите към гражданска активност десните често цитират пастор Нимьолер:
Когато те дойдоха…
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.
И ако още се питате как се озовахте в този списък, ще Ви отговоря:
Просто дойдоха и за Вашето достойнство, докторе...
Но вече няма кой да говори.
Първите реакции, които се чуха, бяха, естествено, безкрайно повърхностни. Ние обичаме да превръщаме в нарицателни “онази папка”, “онова тефтерче” и “онзи списък”. После се чуха и възражения на засегнати.
Сам по себе си списъкът е форма, която по никакъв начин не може да бъде възприемана като нещо друго, освен като вид систематизация.
На всички онези, които свързват формата списък само с Държавна сигурност, трябва да напомня, че в онези времена имаше и номенклатурни списъци за сладки привилегии и мнозина се натискаха да попаднат в тях. Дано с дамгосването на думата домакините не се откажат да си правят списък, преди да тръгнат да пазаруват.
Но - ето как е представен д-р Николай Михайлов в Списъка:
“Николай Михайлов - психиатър, който не успява да намери своето място в ДСБ. Поради тази причина активно участва в разрушаването на десницата. Представя се за политически анализатор.”
Дали е участвал в разрушаването й могат да кажат само тесни вътрешни кръгове, но след дългогодишно членуване в различни партии на десницата, наскоро докторът анализира партия ДСБ, която накрая напусна, по следния начин:
"Застина в леко налудна антикомунистическа гримаса, заживя в свят, съставен от призраци. Обзе я скудоумие, сектантска злост и самомнение на някакъв, не знам точно какъв, елит.”
Не мога да му отрека умението да се изразява кратко и ефектно.
Но ефектният израз може да бъде истинен, може и да не бъде.
Доктор Михайлов е демократ по убеждения, това е безспорно.
Но за мен е спорно дали е демократ и по изпълнение, затова ще му задам няколко въпроса във връзка с негови изявления с претенция да са анализ за бъдещето на партията, на която симпатизирам.
„ГЕРБ беше велика политическа патология, аномалия.“
ГЕРБ не беше, ГЕРБ все още е. А вие сте тези, които бяхте.
Да Ви наречем ли сега политически шарлатанин, докторе?
Обикновено използвате силни думи – патология, аномалия.
Но доказателствата, доказателствата Ви къде са - за да не бъде подменена красотата на добрата силна дума с гнусотията на лъжовната?
Не копахте ли и Вие “дълбоките ровове на разцеплението в българското общество”? Не създавахте ли и Вие “контекста на вражда, който деградира българската обществена действителност”? Не принизявахте ли с жлъчни думи всеки, когото - въпреки професията си - не разбирахте, или не искахте да разберете?
“Чрез Борисов честваме идеологията за непретенциозен живот.”
Няма що, страхотен упрек, докторе. Да не би дясното елитарно мислене да води към тезата, че в период на криза стремежът към претенциозен живот трябва да бъде държавна идеология?
"България е управляема само на жаргон. Борисов е лидер на българския жаргон, пълноценен демагог, интронизирана фолк певица.”
Жаргон ли, докторе? Кога Борисов е говорил публично на жаргон? Или злорадо се хванахте за думи от подслушания му разговор с приятели в собствения му дом? А говорите за справедливост и истина?
Влизат ли в “етиката на българския демократичен процес” думите Ви “Борисов е интронизирана фолкпевица”? Не са ли точно такива думи “резултат от развинтено въображение”, в каквото обвинявате други?
Нали по вашите собствени думи “за демократите целта не оправдава средствата”? А Вие съвсем случайно направихте тази оценка за генерал Борисов в разгара на предизборната кампания?
Пак по същото време интелектуалната надменност Ви продиктува думите:
“Цветанов е лапсус".
Но ако направим Вас силов министър и Ви пратим срещу бандитите, лапсус ще бъдете Вие, докторе, и то голям.
“Това е одиозен документ на скудоумие.”
От какъв самодоволен пиедестал раздавате присъдите си, докторе? Не е ли точно това “самомнение на някакъв, не знам точно какъв, елит”?
Осъждате езика на омразата, но въведохте езика на презрението, за да отнемате достойнството на хора, които имат прегрешението без да ви питат, да застанат до вас в дясното политическо пространство.
Или според елитарния демократичен манталитет и морал на старите десни партии това пространство е тяхна частна собственост?
В антикомунистическата си реторика и призивите към гражданска активност десните често цитират пастор Нимьолер:
Когато те дойдоха…
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.
И ако още се питате как се озовахте в този списък, ще Ви отговоря:
Просто дойдоха и за Вашето достойнство, докторе...
Но вече няма кой да говори.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
