Кой ли противник на студентската окупация на Софийския университет не се посвени през последните дни да споменава Фердинанд във връзка с нея! 

Разчита се, разбира се, на насадения от комунистическите историографи образ на лошия монарх, който ни е причинил само национални катастрофи и заради когото българите само са страдали.

Та сега ние какво друго да си мислим, освен че студентите са толкова лоши, колкото е бил Фердинанд, нали?

Да, ама не!  

Ролята на Фердинанд в българската история съвсем не е толкова черна, колкото се опитват да я изкарат комунистите.

Нито пък той е затворил Софийския университет!

Софийският университет е бил автономно учебно заведение още от създаването му, та досега!

Историята с освиркването никъде не се разказва както трябва, с всичките й подробности.

Не можах да я намеря в интернет във вид, който да я изчерпва докрай. Затова ще ви я разкажа аз, събирайки парченцата на пъзела от най-различни книги.

И така – в началото на миналия век, в продължение на 3-4 години, очаквайки строежът да приключи, културната ни и артистична общественост подготвяла тържествено откриване на новата сграда на Народния театър в целия й виенски блясък и лукс. Да не забравяме колко много сме искали да покажем, че сме европейска държава – дори повече, отколкото и днес.

На първото представление на 3 януари 1907 г. са били поканени, както си му е редът, целия дипломатически корпус, гости от чужбина, всички депутати от Народното събрание, цялото правителство, висши министерски чиновници, представители на българската интелигенция, богатите индустриалци, изобщо - цветът на нацията.

За съжаление, никъде не успях да намеря сведения за броя на местата в залата в първозданния вид на театъра, защото, както е известно, той е претърпял доста основни ремонти. Но колкото и да са били местата, със сигурност залата никога не е била разтегателна. Защо намесвам това ли? Ами защото дюдюкането при появата на Фердинанд насред тази тържествена културна церемония било предизвикано от възмущението им, че броят на поканите за тържеството, отредени за студенти, според тях бил малък – само 16! Те искали повече!

Дали Фердинанд лично е определил бройката, та да си изливат недоволството върху него – историята мълчи по въпроса, а пък аз се съмнявам да е бил той. Затова пък се знае, че не им стигнало освиркването в залата, ами го причакали на излизане и го замеряли със снежни топки – за радост на чуждестранните и наши журналисти. Известно е, че и до днес те отразяват такива събития с най-велика радост.

Какво става след това?

Из интернет се пише какво ли не. Ту парламентът, ту правителството, ту самият княз Фердинанд бил затворил университета. Ту за един семестър, ту за година, а някои стигат и до 5 години. Нищо подобно.

След като се намесила полицията и студентите се погонили и потрепали с нея из софийските улици, преподавателите обявили, че са на тяхна страна. (По най-различни причини Фердинанд не е бил много обичан монарх.) Ами сега? Някой трябвало да вземе мерки и да тури някакъв ред. Но кой, след като университетът е автономен?

Обсъждали въпроса ту в парламента, ту в правителството, и накрая накарали министър-председателя Димитър Петков да обяви, че ги уволнява и  затваря университета. Обаче повечето от уволнените не се подчинили и продължили да си четат лекциите. Никак не било трудно, защото тогава е имало много по-малко на брой факултети, както и студенти, при това териториално разпръснати из цяла София. Да си припомним неоспоримия факт, че през 1907 г. тази сграда, която сега някои ни сочат назидателно с пръст, не е съществувала – тя е построена едва през 1934 година, и то от дарение на голям български капиталист, а не на комунист.

Прави или криви, но 16 души са освиркали българския княз, и това е останало в историята!

Та колко бяха студентите сега, окупирали СУ?

Накрая ще ви почерпя с един откъс от историята на Народния театър, който се намира в момента!!!! на сайта му:

“Тук сме длъжни да подчертаем, че с откриването на Народния театър се получава нещо твърде интересно в културната политика на Фердинанд и неговите послушни правителства. Откривайки Народния театър, те закриват за една година университета, за да задоволят личните и безобразни капризи на един главозамаял се монарх, който няма нищо общо и няма никакво отношение към българската национална култура и наука, макар че той и неговите слуги се смятаха като големи покровители на българската наука и изкуство. Закриването на университета и уволнението на професорите е ярък пример за неговата мракобесна реакционна политика в служба на германския империализъм и капитал. Тук проличава много ясно личният режим на Фердинанд и бодрата и уверена стъпка на българския народ, на студентството и работническата класа срещу монархизма и българската буржоазия.”

Какво ще кажете? Комунизмът си бил отишъл?

А най-обективната биография на Фердинанд, която намерих в интернет, е на г-н Борислав Гърдев. Който се интересува, може да я прочете: http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/car-ferdinand.htm