Въпреки че на предприятието “Български парламент” предстоеше много сериозна работа, една група от трудовия му колектив уведомила директора на предприятието Миков, че няма да се явяват на работа две седмици.
Не били командировани, а въпреки предстоящата важна работа той не ги спрял, защото всеки депутат има свободна воля. Причините за отсъствието директорът Миков научил по-късно от... медиите.
Щом имат воля атакистите да отскочат с Волен до Брюксел, за да го атакуват - тяхна си работа. Спазили са закона, дори не пропуснали да напомнят касиерката да им предвиди пълна заплата, тъй като имали мно-о-ого основателни причини да отсъстват.
Друга част от задружния депутатски трудов колектив обаче се възмути.
- Само ние ли да работим в този тежък момент? – попитаха те, и всеки ще им даде право. И публично поставиха условие – Или да дойдат и онези, за да работим заедно, или и ние няма да работим. И ние имаме свободна воля.
Да, ама не. Едни имат, но други нямат!
Всички станахме свидетели на това как докато групата на възмутените чинно и почтено чакаше на работната площадка да се яви и групата на самоотлъчилите се, най-неочаквано се оказа, че вече работели!
Потъпквайки нагло всякакви правилници и конституцията, председателят на “демократичния” ни парламент, суфлиран от съпартийците си, извърши брутално насилие върху свободната воля на български депутати и превърна парламента в трудова колония за представителите на ПП ГЕРБ!
В същото това време групата на протежираните дезертьори напразно чукаше по затворените под носа им врати на ЕС.
Ами сега? Дали шефът ще им оправдае отсъствията и ще им плати, или ще ги санкционира с намаление на заплатите? Не мога да предположа дали на българския данъкоплатец ще бъдат спестени малко парички, това явно ще зависи от свободната воля на Миков.
Но се надявам в най-скоро време туреният на висок държавен пост махмурлия, който нарушава българските закони, да си получи заслуженото!
Като погледнем от птичи поглед свършената работа обаче, то тя е много повече от заплануваната.
Защото вече и светът видя, че за да наложи своето, никакъв закон или конституция не могат да спрат престъпната хунта, овладяла българския парламент.
