Макар да съм много далеч от политическите пристрастия на г-н Марковски (пък и от неполитическите), не мога да не се съглася с него!
Защото българските медии от няколко месеца насам ни облъчват с информация за един политически призрак, наречен Реформаторски блок.
Доста политически наблюдатели свързват падането на правителството с материализирането на този призрак. Твърди се дори, че едва след като призракът набере сили и се поохрани, протестиращото население ще бъде удостоено с оставката на марионетното правителство на БСП и ДПС – поради което би било доста лекомислено да го подминаваме.
Малко предистория.
В продължение на последния четвърт век политиците ни обливат всеки ден с гнусните си обвинения един към друг – кога справедливи, кога не. Понякога имат основания, друг път са откровени лъжи. Сами си създадоха образ на подло, непочтено, властолюбиво и крадливо племе. Едва сега се усетиха какво направиха и е време да си поизмият суратите. И по всичко изглежда, че се появи първата лястовичка.
Обявено беше, че все още призрачният десен Реформаторски блок – защото той още не е регистриран като организация – щял да има за основна цел да реформира. Изглежда, че за да бъдеш носител на реформизма, в никой случай не трябва да се регистрираш.
Блокът бил с отворен формат – всяка партия можела да кандидатства да се присъедини към него. Може и да е така. Но между обявените досега 7 партии-членки виждаме различия, които много неприятно ни напомнят на различията между партиите, които се обединиха в парламента, за да излъчат сегашното правителство. Освен това не е ясно КОЙ одобрява или отхвърля присъединяването на партиите.
Обявено беше, че към Блока ще функционира една “надстройка” - Граждански съвет, чийто състав е разделен на две части. В първата влизали по двама представители на партия-членка, а във втората, гражданската - “доказано морални публични лица от гражданското общество”.
Че присъствието на партийни представители веднага променя чисто гражданския характер на съвета е подробност, за която някой смята, че трябва да си затворим очите. А тази работа с доказания морал на 25-те ужасно напомня на морала на съдебната система – и тя си го има по презумпция, или както сега се казва – по дефолт.
Единият от двата принципа на работа на ГС, обявени в блога на РБ, гласи:
“Решенията на Гражданският съвет на РБ се взимат с консенсус, което като тежест за гласа на всеки един представител на гражданската част на съвета, важи равностойно на гласа на всяка една партия от него.”
С чий консенсус са били одобрени и текстът, и правописът на този принцип, вписан в учредителния им документ, не е ясно. Но ми се струва, че този консенсус е постигнат доста прибързано.
Дали съставът на Съвета е точно определен като бройка и личности, или и той ще бъде “отворен” като Блока, също не е ясно. Ясно е, че засега 25 души ще ръководят 7 партии, и че заседанията им ще са закрити за журналисти.
Сега да видим какво ни съобщиха някои представители на тази странна конфигурация:
Любомир Христов:
Реформаторския блок е експеримент, ново, трето измерение в политиката.
Проф. Тодор Танев:
Искаме да променим партийността на партиите в България. Модерната партия не се бори за власт. Гражданският съвет има за цел да реформира политиката. Партиите ще стоят само на входа и на изхода на Гражданския съвет. РБ е единственото обединение на основата на ценности, а гаранция за морала му сме ние.
Светослав Малинов:
“Нашето намерение е Реформаторският блок да се превърне в предизборен (блок)...”
Радан Кънев:
Задачата (на Реформаторския блок) е ясна - да се преодолее недоверието на хората в политиката.
Всяко нещо се приема от самия Граждански съвет и партиите са задължени това да е тяхната позиция. Затова... чрез тази стъпка партиите се отказват от власт. Те няма да формулират позиции, те ще ги получават готови от Граждански съвет.
Ралица Ковачева:
Преодолях погнусата си към политическото, защото Гражданският съвет е нов инструмент.
Трайчо Трайков:
Гражданският съвет – това е самият блок.
Харалан Александров:
Участвам само от изследователски интерес към сближаването между политическото и гражданското. Гражданският съвет е рефлексивно пространство. Смятам, че е на път да възникне колективно лидерство.
Надежда Нейнски:
Принципът, който ни обединява, е самата реформа. РБ ще направи ревизия на държавата. От момента, в който гражданите се включат в Съвета към Реформаторския блок, те стават всъщност политици, защото взимат участие в политическите решения на обединението. Партиите правят жертвоприношение, като дават част от своя суверенитет на Гражданския съвет.
Такааа... като оставим настрана противоречията, излиза, че партиите от РБ щели да станат доброволно курбан в битката за морала в политиката. Ще се пречистят от политическото си естество и ще дадат юздите на партиите си в ръцете на хора, които не са техни членове, нито са политици, а граждани. Защото членовете на партиите и политиците не били граждани.
А гражданската група пък доброволно се отказвала от чистотата на гражданската си същност и се жертвала да се омърси с политика.
Започвам да се обърквам, стана ми прекалено “интелигентно”. Нещо безформено и безлично витае там – и същевременно познато. Нещо, преминаващо през катарзис. Като Пеевски. Я да пробвам още по-накратко:
Реформата на реформаторите е експеримент и се състои в това - политическите партии саможертвено да прехвърлят политиката към гражданството – т.е. към народа. Къде е народът ли? Ами 25-те члена на Гражданския съвет са народът.
Само че това никак не е ново в българската политическа история - едно време на Гражданския съвет му викаха ЦК на БКП. И властта пак беше на народа и в името на народа. Остава Реформаторският блок да учреди орден АБПП - “Активен борец против политиката” и като влезе в парламента, да гласува персонални пенсии за активните борци против себе си.
Няма да поставяме въпроса за отговорността, ясен е. Колективното лидерство води до колективната отговорност, която всички партии много обичат, защото всъщност е безотговорност. Затова и ние от сто дни насам питаме “КОЙ?” и отговор няма.
Колко са били прави древните мъдреци, когато са повтаряли:
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО!
