В резултат на развихрилия се в дните на предизборната кампания терор загиват 24 /двадесет и четири/ активисти на БЗНС. Некролозите на 14 /четиринадесет/ от тях са публикувани във вестник “Народно земеделско знаме” на 1 октомври 1946 г.
............................
                          Изборите за Велико народно събрание са проведени на 27 октомври 1946 г. и приключват със следните офицални резултати:

                         гласували – 4.266.694 /четири милиона, двеста шестдесет и шест хиляди и шестстотин деветдесет и четири/ човека.

От тях

                         за партиите, влизащи в Отечествения фронт, са подадени общо 2.988.806 /два милиона, деветстотин осемдесет и осем хиляди осемстотин и шест/ бюлетини,

                        само за комунистите – 2.264.852 /два милиона, двеста шестдесет и четири хиляди и осестотин петдесет и два/ гласа – 53.1%.

                         За обединената опозиция са подадени 1.191.455 /един милион, сто деветдесет и една хиляди и четиристотин петдесет и пет/ гласа или 28% от всички гласували.

                        От каквато и гледна точка да се преценява този резултат, разположен върху историческия фон на невиждания терор, на присъствието в България на Червената армия, резултатът е удивителен. 
                           Британската изследователка на Източна Европа и Балканите Филис Оти е по английски обективна, когато твърди, че “ постигнатото от демократичните сили в България по време на изборите през октомври 1946 г. бележи най-внушителния успех сред опозиционните движения в Източна Европа по време на установяването на сталинския тоталитаризъм в региона.” /Пак там; 99/

                           Аз не съм в състояние, пък и никой никога няма да бъде, да анализирам автентично звучащите твърдения за масова фалшификация на изборните резултати. В края на краищата тази евентуална фалшификация си е част от историческото време и повече нищо не може да бъде нито доказано, нито направено. Какъв е тогава смисълът да се напомня за бляскавия съобразно кошмарните условия успех на българската демократична опозиция? Смисълът аз го виждам на първо място в това, да се знае, че българската нация не е била комунизирана отвътре, че не е била чак толкова глупава, та доброволно да подари властта в ръцете на простаци като Тодор Живков. Защото комунистическата простащина е оскръбление както за интелекта, така и за нравствеността на българския народ.

                           Аз не опростявам нещата, както би могло да изглежда на пръв поглед. Отлично зная, че значителна част от българската хуманитарна интелигенция е била с ляво мислене. Отлично зная, че сред младите ремсисти и комунисти е имало хора честни, хора идеалисти, с дълбинно чувство за справедливост. Но това, Господи, нищо не променя! Нима Георги Димитров от Лайпцигския процес и Георги Димитров като автор на ужасните радиограми, които цитирах, е един и същи човек като личност, като интелект и морал? Не, не е една и съща личност Димитров, макар да носи същото име. Сталинисткият държавен комунизъм никому не прощава....... Така наричаните “истински комунисти” могат да виреят било в етапа на борбата за власт, т.е. преди революцията, било като пионки в низините на комунистическата партия. 

                          Що се отнася до комунистическата номенклатура, до професионализираната властова върхушка на комунистическата партия, тя е фундаментално лицемерна, коварна, подла и жестока. В нея изобщо не попадат личности с развито чувство за свобода и творческо мислене, личности с воля и характер. Защото нагоре се гледа със страх и се демонстрира сервилна преданост, а надолу се гледа високомерно-надменно и безпощадно, защото сам си вече върхът, принципът, законът, всичко. 

Следва