Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
06.03.2018 10:30 -
Самоиронията на един "ездач"
Събудих се от вой на вълк.
Изскочих на вратата.
Луната – извисила лик
си клатеше краката.
Красива бе, красива, да!
По- ярка от звездите.
Не вълк, а даже и човек –
би смъкнал и полите.
Аз дълго после не заспах
във размисъл унесен:
дали тоз вой не беше знак?...
Не! Може би бе песен.
Самотник съм. Заклет ерген.
Кога ли ще завия?!
Но не за кучка от джендем
- за дама – със тапия.
Мечти, мечти: една ли, две…
Я по- добре заспивай,
че утре секс ще ме тресе
със двете… от ония.
Минаваха ми дните тъй:
във труд, езда и песен.
Живот ли бе? Живот – о, да!
Той бе щастлив и лесен.
От днес се чувствам остарял.
Луната се отвръща.
Незабелязван от жени,
в дома си сам се връщам.
Навън е пролет. Слънце грей.
На мене ми се плаче!
От самота съм мавзолей –
веч нямам смок юначен!
Литатру
Артистична снимка - от Фейсбук
© №118030603814
Изскочих на вратата.
Луната – извисила лик
си клатеше краката.
Красива бе, красива, да!
По- ярка от звездите.
Не вълк, а даже и човек –
би смъкнал и полите.
Аз дълго после не заспах
във размисъл унесен:
дали тоз вой не беше знак?...
Не! Може би бе песен.
Самотник съм. Заклет ерген.
Кога ли ще завия?!
Но не за кучка от джендем
- за дама – със тапия.
Мечти, мечти: една ли, две…
Я по- добре заспивай,
че утре секс ще ме тресе
със двете… от ония.
Минаваха ми дните тъй:
във труд, езда и песен.
Живот ли бе? Живот – о, да!
Той бе щастлив и лесен.
От днес се чувствам остарял.
Луната се отвръща.
Незабелязван от жени,
в дома си сам се връщам.
Навън е пролет. Слънце грей.
На мене ми се плаче!
От самота съм мавзолей –
веч нямам смок юначен!
Литатру
Артистична снимка - от Фейсбук
© №118030603814
Вълнообразно
Търсене